Фотограф: Георги Кьосев

Станислав Стратиев е роден на 9 септември 1941 година в София. Завършва българска филология в Софийския университет. Работи във вестниците „Народна младеж“ (1964-1968) и „Стършел“ (1968-1975). През 1969 година издава първата си книга „Самотните вятърни мелници“. След нея са издадени „Дива патица между дърветата“ (1972), „Кратко слънце“ (1977), „Диви пчели“ (1977)...

Цветовете играят по-голяма роля, отколкото изглежда на пръв поглед... В „Кратко слънце“ тоновете и багрите са различни от тоновете и багрите в „Самотните вятърни мелници“ и „Дива патица между дърветата“. Зеленото в началото на „Кратко слънце“ беше зелено на зимни ябълки и на вишни, които растат в един абсолютно тъмен двор, двор влажен, без капка слънце, заграден с порутени стени. Това не беше нормалното зелено, беше болезнено зелено. Цветовете на шипката в „Диви пчели“ са ярки, викащи, имат цвета на кръвта...

Станислав Стратиев е автор на популярни филмови сценарии. Дебютът му в игралното кино е през 1974 година с „Пазачът на крепостта“, заснет от Милен Николов. Други филми по негови сценарии са „Кратко слънце“ (1979), „Слънце на детството“ (1981), „Оркестър без име“ (1982), „Равновесие“ (1983)...

През февруари 1974 година в Сатиричния театър е премиерата на „Римска баня“. Пиесата има голям успех, а театърът кани автора да стане негов драматург. На сцената на Сатиричния театър са поставени за първи път „Сако от велур“ (1976), „Рейс“ (1980), „Максималистът“ (1984), „Животът, макар и кратък“ (1986), „Балкански синдром“ (1987), „Мамут“ (1990), „От другата страна“ (1993), „Зимните навици на зайците“ (1996).

Бил съм щастлив в този театър. Най-напред като зрител, като един от щастливците, намерили билетче и вече омагьосани от тази ярка, безпощадна и весела магия, наречена Сатиричен театър. А после и като един от тези, които участват в магията, в нейното създаване или разваляне, това други ще кажат. Но съм бил щастлив. Този театър за мен е като дом. В него се чувствам спокоен, в него са близките ми хора, в него проходих и пораснах. Струва ми се, че никога не мога да му дам толкова колкото той ми даде. Но не е и нужно, както човек не прави такива сметки за родния дом, той просто го обича и живее в него и това е достатъчно... Човек не може без дом.

Станислав Стратиев умира в София на 20 септември 2000 година.

© Aeolus project 2016. Всички права запазени.