Римска баня

Премиера на 11 февруари 1974 г. в Сатиричен театър. Постановка Нейчо Попов.

Най-напред ще помоля зрителите да ме извинят за понятното вълнение, но това е моето първо откритие от такъв мащаб и не мога да не се вълнувам, когато говоря за него. Бих си позволил нескромността да нарека находката уникална. И без съмнение тя е уникална, защото никъде другаде по света няма, не е открит така цялостно съхранен басейн от времето на Помпилиан и Гай Луций. Римска баня – басейн с размери четири на три, мраморен, с типичните за онова време матрони върху мозайката, слънца и девиза на Помпилиан „Винаги и докрай!“. Всичко това е изработено със забележително умение, личи удивителният вкус на неизвестния ваятел, принадлежащ без съмнение към школата на Марк Антоний Октавиан, прочутата школа, сътворила още толкова много чудеса. За мен по ценност находката е равна, ако ли не превъзхожда многократно тракийската гробница в Казанлък. Досега в науката господстваше възгледът, че баните от този период са безвъзвратно унищожени от варварите и завинаги изгубени за човечеството. В Рим, в Калифорния и в Лондонския музей се пазят отделни късове от подобни бани, части от мозайки, за които обаче само се предполага, че са от времето на Луций и Помпилиан. Но вдъхващи доверие научни доказателства нямаме и до днес. А ето тук пред нас цяла, непокътната, просто готова за къпане, само да я напълниш с вода, римска баня. Не ще и съмнение, че разкопките, които ще продължат в кухнята, а може би и в тоалетната, ще ни донесат нови изненади, нови радости и ние ще...

Плакат: Людмил Чехларов
Весела Благоева (Марта), Никола Анастасов (Цеков) и Светослав Пеев (Иван Антонов)
© Aeolus project 2016. Всички права запазени.