Животът, макар и кратък

Премиера на 1 октомври 1986 г. в Сатиричен театър. Постановка Здравко Митков.
Първа награда от Конкурса за европейска драматургия, Мобьож, Франция, 1990 г.

Имало едно време... нов жилищен комплекс. Докъдето стига погледът – блокове. Блокове, блокове, блокове, море от блокове. Сиви, еднообразни, подобни на жилищна пустиня. И сред тази пустиня, незаселена още, стоеше той – архитект Стилянов. Сутринта се беше събудил с неясни копнежи и някаква мъка го измъчваше. Пролетният вятър блъскаше прозорците и малкото прасковено дърво в двора беше разцъфтяло през нощта. И архитектът внезапно разбра, че така повече не може. Че е живял неправилно през всичките тези години и още една пролет бе дошла и щеше да си отиде. А той я караше както всички, по инерция, ден след ден, година след година...

Плакат: Людмил Чехларов
Пламен Сираков (Мъж) и Кирил Варийски (Архитект)
© Aeolus project 2016. Всички права запазени.