Осем принцеси и един художник

За себе си шеговито казва, че е далтонист, а жена му сери­озно твърди, че не е, а просто вижда повече цветове от нея. Тя също рисува.

– Вижда много повече цвето­ве на вечерното небе – казва тя. – И ми ги показва.

Шеговито казва зa себе си, че е стигнал до деветнадесети век, сега рисува там, харесват му неговите красиви, цветни дрехи, неговите дворци, неговата архи­тектура, неговото спокойствие.

– Изглежда, бавно се движа – казва той шеговито.

Има малко и напълно черно коте, което е забележително с това, че яде найлон.

Харесват му старите холанд­ски майстори, Рембранд, стари­те италианци, импресионистите.

Купува много играчки. Цяла­та му стая е пълна с тях, но той не спира да купува. Трябват му само стаи.

Смята себе си зa график и ­между другото за художник, който прави илюстрации зa дет­ски книги.

Казва се Петър Чуклев.

Отидох при него именно ка­то при илюстратор на приказки, като създател на цветния, въл­шебен свят на героите от при­казките на Вилхелм Хауф, като верен спътник и приятел на Али­са в нейното пътешествие в страната на чудесата.

Той е първият човек, който се е качвал на луната.

Заедно с Ян Бибиян.

Той подари бързоходните чехли на Малкия Мук и бягаше заедно с него по-бързо от вятъра.
Той беше свидетел как двамата – халифът на Багдад на име Хазид и неговият везир – се пре­върнаха в щъркели и си праве­ха един другиму комплименти за клюновете, като, разбира се, комплиментите на везира преобладаваха и звучаха така:

– Ако мога да се осмеля, бих казал, че ваше величество изглежда като щърк по-хубав, отколкото като халиф.

Беше свидетел и ги нарисува така – два щъркела с тюрбани.

Сега художникът Петър Чуклев седи в стаята си, заобиколен от осем принцеси.

– Кой като него – си мисли­те вие. – Такъв късмет не се пада всеки ден.

Но това не е чак такъв късмет. Мога да ви уверя като човек, който си е имал работа с принцеси.

Седи художникът с осемте принцеси от приказките на Шарл Перо в стаята си, черното коте подскача наоколо, а капризните принцеси избират за себе си рокли, гребени, пантофки, кърпи и какво ли не. Те си избират и дълго не могат да си изберат – ту цветът не им харесва, ту кройката им се вижда недобра, а художникът стои с тях и им предлага нови и нови цветове, нови и нови рокли, нови и нови шапки. Принцесите са капризни и лесно не може да им се угоди, пък и не са малко – точно осем.

Човек понякога не може да се разбере с една, а какво остава за осем.

Седи така художникът, избират принцесите, подскача черно­то коте, което яде найлон.

Както ми каза, така е седял по цели нощи и е вадел нови и различни цветове, нови и различни дворци, цветя, магьосници, джуджета, графове, грифони, хали­фи, пауни и дори котето се уморявало да подскача и да яде найлон и заспивало.

А той про­дължавал да седи и да търси в себе си нови и нови неща, най­ ярките, най-хубавите, най-близките и най-далечните…

Да търси зa децата, за себе си, за всички.

Но най-много за децата. Защото той ги обича много повече от осемте принцеси, които и сега стоят около него и си избират цветове, рокли и каляски.

И когато излязат от печат приказките на Шарл Перо, ще видите какви неща са си избрали тези осем капризни принце­си.

А в същото време художникът пак няма да спи нощем, защото времето му е малко и не стига, котето пак ще е черно и ще подскача нао­коло и ако има найлон, ще яде, а около художника ще седят други принцеси, други джуджета и ще си избират цветове.