За себе си шеговито казва, че е далтонист, а жена му сериозно твърди, че не е, а просто вижда повече цветове от нея. Тя също рисува.
– Вижда много повече цветове на вечерното небе – казва тя. – И ми ги показва.
Шеговито казва зa себе си, че е стигнал до деветнадесети век, сега рисува там, харесват му неговите красиви, цветни дрехи, неговите дворци, неговата архитектура, неговото спокойствие.
– Изглежда, бавно се движа – казва той шеговито.
Има малко и напълно черно коте, което е забележително с това, че яде найлон.
Харесват му старите холандски майстори, Рембранд, старите италианци, импресионистите.
Купува много играчки. Цялата му стая е пълна с тях, но той не спира да купува. Трябват му само стаи.
Смята себе си зa график и между другото за художник, който прави илюстрации зa детски книги.
Казва се Петър Чуклев.
Отидох при него именно като при илюстратор на приказки, като създател на цветния, вълшебен свят на героите от приказките на Вилхелм Хауф, като верен спътник и приятел на Алиса в нейното пътешествие в страната на чудесата.
Той е първият човек, който се е качвал на луната.
Заедно с Ян Бибиян.
Той подари бързоходните чехли на Малкия Мук и бягаше заедно с него по-бързо от вятъра.
Той беше свидетел как двамата – халифът на Багдад на име Хазид и неговият везир – се превърнаха в щъркели и си правеха един другиму комплименти за клюновете, като, разбира се, комплиментите на везира преобладаваха и звучаха така:
– Ако мога да се осмеля, бих казал, че ваше величество изглежда като щърк по-хубав, отколкото като халиф.
Беше свидетел и ги нарисува така – два щъркела с тюрбани.
Сега художникът Петър Чуклев седи в стаята си, заобиколен от осем принцеси.
– Кой като него – си мислите вие. – Такъв късмет не се пада всеки ден.
Но това не е чак такъв късмет. Мога да ви уверя като човек, който си е имал работа с принцеси.
Седи художникът с осемте принцеси от приказките на Шарл Перо в стаята си, черното коте подскача наоколо, а капризните принцеси избират за себе си рокли, гребени, пантофки, кърпи и какво ли не. Те си избират и дълго не могат да си изберат – ту цветът не им харесва, ту кройката им се вижда недобра, а художникът стои с тях и им предлага нови и нови цветове, нови и нови рокли, нови и нови шапки. Принцесите са капризни и лесно не може да им се угоди, пък и не са малко – точно осем.
Човек понякога не може да се разбере с една, а какво остава за осем.
Седи така художникът, избират принцесите, подскача черното коте, което яде найлон.
Както ми каза, така е седял по цели нощи и е вадел нови и различни цветове, нови и различни дворци, цветя, магьосници, джуджета, графове, грифони, халифи, пауни и дори котето се уморявало да подскача и да яде найлон и заспивало.
А той продължавал да седи и да търси в себе си нови и нови неща, най ярките, най-хубавите, най-близките и най-далечните…
Да търси зa децата, за себе си, за всички.
Но най-много за децата. Защото той ги обича много повече от осемте принцеси, които и сега стоят около него и си избират цветове, рокли и каляски.
И когато излязат от печат приказките на Шарл Перо, ще видите какви неща са си избрали тези осем капризни принцеси.
А в същото време художникът пак няма да спи нощем, защото времето му е малко и не стига, котето пак ще е черно и ще подскача наоколо и ако има найлон, ще яде, а около художника ще седят други принцеси, други джуджета и ще си избират цветове.