Всеки войник носи в раницата си маршалски жезъл.
И крачи с нея през света.
Но един ден, един прекрасен ден от есента, изпълнен със замислена светлина и тиха меланхолия, осветен от пожара на червените и жълти гори, трептящ от падащите есенни листа, ние стигаме края на нашия поход.
Тежи ли раницата на гърба ни?
И какво има в нея?
Има ли любов и омраза, тичат ли в нея деца и свива ли се сърцето ни от болка за тях?
Има ли срещи, раздели, малки гари, затрупани с листа, грееща светлина на родния дом, казани и неказани думи? Вътре ли е умората след работа, чашата розово вино, острият нож, твоят враг там ли е?
Или в раницата има само един маршалски жезъл?
И ние отдавна сме се сраснали с раницата, тя се е превърнала в гърбица с форма на маршалски жезъл?
И вървим по пътищата на живота и гоним Михал?
Сега е лято, но сезоните се сменят, маршале!…