Слънцата се раждат чисти. Както и хората. И това слънце в началото, когато изгряваше, беше ослепително чисто и ярко.
То пламтеше с неудържима сила и се издигаше все по-нагоре и пo-нагоре.
– Отдавна не сме имали подобно слънце!
– Изключително слънце!
– Ето, това е слънце! – казваха хората.
Така се говореше. И се пишеше.
Но слънцето достигна зенита. Спря там, чисто и алено, а после започна да слиза полека надолу. Залязваше.
– Това слънце още в самото начало беше съмнително! – казаха.
– Какво ти съмнително! Направо си беше…
– Съмнявам се дали изобщо беше слънце.
– И чие?!?…
И започнаха да се разправят едни работи за слънцето. Най-различни работи, от тези, дето си ги знаем.
Дето се говорят при залез слънце.
И се слагаше петно след петно върху слънцето.
А на другия ден слънцето отново изгря. То беше залязло съвсем естествено, само за вечерта, и изобщо не мислеше да залязва в онзи смисъл.
Изгря, но с петна.