„Едно банално градче. Четирима музиканти и една певица. Оркестър без име. И една цел – „да пробият“ по луксозните ресторанти на морето. Имат си „свой човек“. И вярата, че в музиката няма привилегии. В музиката е важен талантът. И трудът. Първия удар по тази вяра нанася местният директор на културния дом, който принуждава оркестъра да си смени певицата. Заради „неговата“ певица. Изкуството иска жертви. Всъщност изкуството нищо не иска... Но оркестърът без име все пак тръгва. Към морето. А морето си е море. Независимо от твоето име. Каквото на всичкото отгоре не притежаваш. На морето и да те окрадат, няма да те заболи чак толква. Ресторантите са блестящи. Не са като кръчмите в малкото градче. Само че и ресторантите искат име. Искат категория. Документ. И за оркестъра остава само артистичният къмпинг с кретенясалия от власт управител. За когото изкуството се изчерпва с формите на певицата. Остава сутрешният белот и неделните сватби. И любовта, която на къмпинг като тоя е невъзможна. Остава чакането на телефона за разговор с родното градче, което не отговаря. И неизбежният италианец, който отмъква певицата. И мечтите, че тук са временно. Колко струват мечтите, когато нямаш име? Виновни няма. Няма и невинни...“