Човекът спи в стаята си. До главата му има пясъчен часовник, в него вместо песъчинки се търкалят атомчета. Към леглото се приближава голям механичен блок, от него се подава цигулка, която засвирва нежна мелодия. В следващия момент четири механични ръце грабват човека и го прибират в блока, откъдето след секунди го изстрелват сресан, избръснат, облечен и готов за работа. Сред многоезичния шум на машините в големия град, човекът изведнъж чува познатата мелодия на цигулка, нежна и зовяща, тя го отвежда извън града, той тича по полето, подскача от радост, лети заедно с пеперудите, любува се на всяко цвете, прибира го нежно в букета, който прави, но красивите цветя се оказват механични...