Много се разгорещихме. Това не е полезно за никого. Можете да хвърлите тази счупена бутилка, тя няма да ви е необходима. Ние сме цивилизовани хора, не сме диваци. Не ядем момичета. А за вените не бързайте – след малко могат да бъдат прерязани и без бутилка: както виждате, автобусът е достатъчно остъклен за тази цел. Ние мислехме, че като млади хора ще разберете съдбовността на проблема и ще ни помогнете да го решим. Вие не го разбрахте. Вие си оставате при вашите мънички, удобнички отношенийца. При вашата любовчица. Ние бяхме убедени, че вие като Данко ще изтръгнете сърцето си и ще го издигнете високо да пръска светлина и да спаси хората. Вие се хвърлихте да изтръгвате нашите сърца. Ние бяхме готови да се закълнем, че обичате хората, че за тях сте готов на подвиг, въпреки че какъв подвиг е да се съгласиш момичето ти да поговори с един обикновен, отруден човек, който вече толкова часове е на кормилото. Оказа се, че не ги обичате. Мислехме, че сте способен и на други, благородни и високи чувства. Вие не сте способен. Какво да се прави, има и такива хора. Извинявайте, младежо, че се обърнахме към вас. Може би нещо в лицето ви ни е заблудило.