Сега си млад, сега е пролет и всичко е зелено. Но бързо отминава пролетта, по стъпките й тича лятото. И есента ще дойде по-бързо отколкото си мислиш. А сам е лошо в есента. Но какво за есента говорим, приятелю, ти още отсега си сам и все по-сам ще ставаш. А така не може. Ти трябва нещо да направиш, ти трябва да решиш, ела в цирка, ако искаш – там хора много, светлини, въжеиграчи, клоуни, илюзии – там няма да си сам. Нали те виждам, и ти си като мен, приятелю, ще бягаш от работа на работа и от приятел на приятел, ще търсиш нещо, което никога не се намира. Ела с мен, приятелю, и колкото по-рано го направиш – толкова по-добре. Не можеш да се скиташ като сянка и да наричаш слънце кой ли не. Безсмислено е, слънцето го няма и само в цирка има светлина. Разбираш ли, приятелю?... Аз виждам, че се колебаеш. Напразно, така за теб е по-добре, повярвай ми, аз отбирам от нещата. На младини съм чел и Шекспир, и неговите думи Светът е сцена и всички хора са актьори. Но времената днес са други, приятелю, светът е цирк и всички хора са желаещи. Така е най-добре, повярвай ми, опитах всичко, недей да губиш време. Ела с мен, при хората, ела при блясъка, смеха и светлината, тръгни с мен. Е, тръгваме ли?... Тук какво те спира? Тук няма въздух за теб, приятелю, и по-нататък все по-малко ще го има. Да тръгваме, ела с мен!... Е, хайде, още ли не си решил?... Ще те научи времето, приятелю. То ще успее там, където аз не мога.
Помнете – ние сме в цирка и ви чакаме. Ще бъдете добре дошли!...