Пусто и обрано... Място за връщане... Родно място, където се връщаш за две седмици. Но оставаш една. И с облекчение си заминаваш. Страна за връщане, не за живеене. За получаване на картички... Натрапчив спомен, от който искаш да се отървеш... И всичкото обвито в безнадеждност... Синовете и внуците ни постепенно се превръщат в красиви, умни и богати американци и канадци. И писмото, което така мъчително пишат на бабите си... веднъж в годината... престава да ги мъчи. Защото бабата изчезва. Престава да съществува. Отива да живее на облака. Някъде там, далече, в онази страна... Тогава се забравя за това място... И този остров или полуостров. Балкан или Итака, и Пенелопа, Телемах, и Сцила и Харибда, и всичко потъва в забрава. И вече следващите поколения знаят за него само като за място, където непрекъснато се водят войни... И непрекъснато не идва Одисей.